House of Night (Къщата на нощта) или "Училище за вампири" - П. К. Каст и Кристин Каст.

Това ми изглежда нещо като сборник с разкази.

Много хубава поредица, но е бутана с Уика ритуали.

Интересна поредина. Лично на мен ми хареса.

Поредицата е интересна. В момента си търся електронно 7-ма книга и ако я намеря я започвам, но не смятам да я купувам.

Поредицата е доста добра. Чакам с нетърпение да излезе фен преводл

И аз мисля че са доста добри книги

Има ли инфо, кога да очакваме книга осем от поредицата? Мина доста време, а новиви никакви.

Прочетете глава 1 от книга 9 DESTINED:

Глава 1
Аурокс

Човешката мъжка плът беше мека и кашкава.
Беше изненада, колко лесно бе да го унищожа – да спра биенето на хилавото му сърце.
- Заведи ме до Северна Тилса. Искам да се разходя из нощта – каза тя. Tова беше командата, с която започна вечерта им.
- Да, Богиньо – отговори веднага той, появявайки се от ъгъла на таванския балкон.
- Не ме наричай така. Казвай ми... – Тя се замисли. - ... Главна Жрица. – Пълните й устни, гладки и червени се извиха нагоре. – Мисля, че е най-добре, ако всички ме наричат просто Главната Жрица – поне за известно време.
Аурокс държеше юмрука си върху сърцето си в жест, за който веднага разбра, че е древен, въпреки че някак го чувстваше странен и принудителен.
- Да, Главна Жрицe.
Главната Жрица мина покрай него, жестикулирайки му надменно да я последва.
Той я последва.
Той бе създаден да следва. Да приема заповедите й. Да се подчинява на командите й. Те нявлязоха в нещо, което Главната Жрица нарече кола и света залетя.
Жрицата му бе заповядала да разбере как работи това.
Той гледаше и се учеше, точно както тя бе заповядала.
Тогава те спряха и слязоха от колата.
Улицата миришеше на смърт и гнило, корупция и мръсотия.
- Жрице, това място не е...
- Защитавай ме! – изплю тя. – Но не бъди покровителствен. Аз винаги ще ходя, където аз поискам, когато аз поискам и ще правя точно това, което аз пожелая. Това не е твоя работа, не, твоята цел е да побеждаваш враговете ми. Моя съдба е да създавам врагове. Гледай. Реагирай, когато заповядам да ме защитиш. Това е всичко, което се изисква от теб.
- Да, Главна Жрице – каза той.
Модерният свят беше объркващо място. Толкова много променящи се звукове. Толкова много, което той не знаеше. Щеше да прави, каквото Главната Жрица заповяда. Щеше да изпълни задълженията си, заради които е създаден и...
Мъж се появи, блокирайки пътя на Главната Жрица.
- Ти си твърде хубава, за да си тук на тази улица само с едно и никакво хлапе за компания. – Очите му се разшириха, когато забеляза татуировките й. – Значи, вампир, отбиваш се за малка закуска от т’ва момче? Какво ще кажеш да ми дадеш тая твоя чанта, и тогаз аз и ти мойм да си поговорим, к’во е да си с истински мъж.
Главната Жрица въздъхна и звучеше отегчена.
- Грешиш и по двата параграфа: Аз не съм просто вампир и това не е момче.
- Хей, какво имаш предивид?
Главната Жрица игнорира мъжа и погледна през рамо към Аурокс.
- Сега трябва да ме защитиш. Покажи ми какво оръжие командвам.
Той й се подчини без да мисли. Аурокс затвори ръце около мъжа без да се двоуми. С едно гладко движение той заби палците си в очите на мъжа, което накара крещенето да започне.
Ужасът на мъжа го заля, хранейки го. Така просто, като да поемеш въздух, Аурокс вдиша болката, която причиняваше. Силата от ужаса на човека се всмука през него, пулсирайки в горещо и студено. Аурокс усети ръцете му да се втвърдяват, да се променят и да стават нещо повече. Онова, което бяха нормални пръсти станаха нокти. Той ги извади от очите на човека, когато кръв започна да се стича от ушите му. С взетата сила от болката и страха, Аурокс вдигна мъжа, удряйки го срещу стената на най-близката сграда.
Мъжът извика отново.
Каква чудесна, ужасна тръпка! Аурокс усети още от промяната да се разнася по тялото му. Обикновените човешки крака станаха извити копита. Мускулите на краката му се удебелиха. Гърдите му натежаха и разкъсаха тениската, която носеше. И най-хубавото от всичко, Аурокс усети дебелите смъртоносни рога да се издават от главата му. Докато тримата приятели на мъжа се появиха на улицата да му помогнат, той беше спрял да крещи.
Аурокс пусна мъжа върху мръсотията и се обърна да застане между Главната Жрица и онези, които може би си мислеха, че могат да й сторят каквато и да е вреда.
- Какво, подяволите? - Първият мъж се хлъзна, докато спираше.
- Никога не съм виждал нещо такова – каза вторият мъж.
Аурокс вече абсорбираше нарастващия страх, който започваше да се излъчва от тях. Кожата му пулсираше със студения огън от него.
- Това рога ли са? Ах, подяволите, не! Изчезвам от тук. – Третият мъж се обърна и забърза по пътя, от който бе дошъл. Другите двама започнаха да отстъпват бавно с широко отворени очи, шокирани и вгледани.
Аурокс погледна към Главната Жрица.
- Какво заповядвате? - В някаква далечна част от съзнанието му, той се зачуди върху звука на гласа си – и как е станал толкова гърлен, толкова животински.
- Тяхната болка те прави силен. – Главната Жрица изглеждаше удовлетворена. – И различен, по-яростен. – Тя погледна към двамата отстъпващи мъже и горната й устна се повдигна в ръмжене. – Не е ли интересно... Убий ги.
Аурокс се движеше толкова бързо, че по-близкия човек нямаше шанс да избяга. Той го промуши през гърдите, вдигна го така че се гърчеше и извиваше, омазваше се в собствените си нечистотии.
Това направи Аурокс дори още по-могъщ.
С мощен удър с глава, прободеният мъж излетя към сградата и падна, смачкан и тих до първия мъж.
Другият човек не избяга. Вместо това измъкна дълъг, опасно изглеждащ нож и го насочи към Аурокс.
Аурокс излетя до страната на мъжа и тогава, когато мъжа осъзна, заби извитото си копито в стъпалото му, откъсвайки лицето му, когато той залитна напред.
Дишайки тежко Аурокс стоеше над телата на победените си врагове. Обърна се към Главната Жрица.
- Много добре – каза тя с беземоционалния си глас. – Нека се махнем, преди властите да пристигнат.
Аурокс я последва. Той вървеше тежко, копитата му оставяха дълбоки дупки в мръсната улица. Сви в юмрук ноктите си до тялото си, опитвайки се да разбере емоционалната буря, която го бе заляла и силата, която бе зареждала яростната му битка.
Слаб. Почувства се слаб. И още. Имаше нещо друго.
- Какво има? – отсече тя, когато той се поколеба, преди да влезе отново в колата.
Той поклати глава.
- Не знам. Чувствам се...
Тя се изсмя.
- Ти не можеш да чувстваш. Очевидно го обмисляш прекалено много. Ножът ми не чувства. Пистолетът ми не чувства. Ти си мое оръжие, ти убиваш. Преодолей го.
- Да, Жрице. – Аурокс влезе в колата и остави света отново да се забърза около него.
Аз не мисля. Не чувствам. Аз съм оръжие.

Аурокс
- Защо стоиш там и ме гледаш? – Главната Жрица го попита, наблюдавайки го с очи от зелен лед.
- Чакам заповедите ви, Жрице – каза автоматично той, чудейки се как е възможно да е направил нещо неправилно. Те току що се бяха върнали в скривалището си на върха на великолепната сграда, наречена Майо. Аурокс се бе качил на балкона и просто си стоеше там тихичко, гледайки към Главната Жрица.
Тя изпусна дълъг дъх.
- Нямам сега команди към теб. И трябва ли винаги да ме зяпаш така?
Аурокс погледна настрани, фокосирвайки се върху светлините на нощния град и как те блестяха привлекателно на фона на нощното небе.
- Очаквам командите ви, Жрице – повтори той.
- Ох, в името на всички Богове! Кой би очаквал, че Избранникът, създаден за мен ще бъде, колкото красив, толкова и безмозъчен?
Аурокс усети промяна в атмосферата, преди Тъмнината да се материализира от дима, сенките и нощта.
- Безмозъчен, красив и смъртоносен...
Гласът иззвъня в главата му. Огромният бял бик бе напълно оформен пред него. Дъхът му беше зловонен, но и сладък. Погледът му беше ужасен и в същото време чудесен. Той беше магия, мистерия и хаос заедно.
Аурокс падна на коленете си пред създанието.
- Стани. Стани и се върни пак там... – Тя посочи с пръст, в освобождаващ жест, към сенките, които се събираха на отдалечения ъгъл на покрива.
- Не, предпочитам да остане. Наслаждавам се да гледам моите собствени създания.
Аурокс не знаеше какво да каже. Това същество командваше съзнанието му, но Главната Жрица командваше тялото му.
- Създания? – Главната Жрица подчерта специално последната част от думата, докато се движеше лениво напред към масивния бик. – Често ли правиш дарове като този на последователите си?
Смехът на бика беше ужасен, но Аурокс забеляза, че Главната Жрица не се притесни изобщо – вместо това изглежда беше привлечена все повече и повече към съществото, докато то говореше.
- Колко интересно! Ти наистина ме разпитваш. Завиждаш ли, безсърдечна моя?
Главната Жрица погали рога на бика.
- Трябва ли?
Бикът я подуши. Където муцуната му я докоснеше, коприната от роклята й изсъхваше и разкриваше гладката гола плът отдолу.
- Кажи ми, каква мислиш е целта на моя подарък към теб? – Бикът отговори на въпроса на Главната Жрица с негов въпрос.
Тя премигна и поклати глава, сякаш беше объркана. Погледът й намери Аурокс, все още седящ на колене.
- Господарю мой, целта му е защита и аз съм готова да направя каквото наредите, за да ви се отблагодаря за него.
- Ще приема сочната ти оферта, но трябва да обясня, че Аурокс не е просто оръжие за защита. Аурокс има една цел и тя е да създаде хаос.
Главната Жрица вдиша дълъг, шокиран дъх. Мигна бързо и погледа й се премести от бика към него и обратно към бика.
- Наистина? – запита тя с мек, почтителен глас. – Чрез това създание мога да заповядам хаос?
Белите очи на бика бяха като болна луна.
- Наистина. Той действително е едно същество, но силата му е обширна. Има способноста да остави бедствие със събуждането си. Той е Избранник, духът на твоите най-дълбоки мечти, а те не са ли за пълен и абсолютен хаос?
- Да, о, да – Главната Жрица издиша думите. Облегна се на врата на бика и загали страната му.
- Ах, и какво ще направиш с хаосът сега, когато е под твоя команда? Ще разрушиш ли човешките градове и ще управляваш ли като вампирска кралица?
Усмивката на Главната Жрица бше красива и ужасна.
- Не кралица. Богиня.
- Богиня? Но вече има Богиня на Вампирите. Знаеш това много добре. Ти беше нейна слуга.
- Имаш предвид Никс? Богинята, която позволява на любимците си свобода на избора и волята? Богинята, която никога няма да се застъпи за някого, защото вярва в мита за свобода на волята?
На Аурокс му се стори, че можеше да чуе усмивка в гласа на звяра и се зачуди, как е възможно това?
- Да, имам предвид Никс, Богинята на Вампирите и Нощта. Ще използваш ли хаосът, за да я предизвикаш?
- Не. Ще използвам хаосът, за да я победя. Какво ще стане, ако хаосът заплашва самата основа на света? Няма ли Никс да пристъпи и да защити нейните собствени правила, за да спаси децата си? И няма ли, чрез това, Богинята да отмени указа си за позволение на свободна воля на децата си и да предаде сама себе си. Какво ще се случи тогава с нейното божествено царуване, ако Никс промени каквото е било писано да стане?
- Не мога да кажа, че това никога не се е случвало. – Бикът изсумтя, сякаш развеселен. – Но е изненадващо интересен въпрос – и знаеш как обичам да бъда изненадван.
- Само се надявам, че ще продължа да ви изненадвам отново и отново, Господарю.
- Само е толкова малка дума... – каза бикът.
Аурокс остана да коленичи на покрива дълго, след като Главната Жрица и бикът бяха заминали, оставяйки го захвърлен и забравен. Той стоеше там, гледащ нагоре към небето.

преводач: Darkness92
редактор: krasy75

Страшно интересно. Благодаря... Нямам търпение да ги прочета.

Книга 9 се очертава да е много изненадваща, динамична и интересна. Благодаря за превода.

Аз до колкото знам книга осем е Awakened, а кн. девет е Destined!

Да, така е. Да не съм объркала някъде номерата им?

всъщност май сте пропуснали книга 8

ще има ли превод на цялата книга тук??????? Сигурна съм,че много хора биха се зарадвали