„БРАНИТЕЛКАТА НА ПОРТАТА“, ЧАСТ ІІ ОТ ТРИЛОГИЯТА „ПРОРОЧЕСТВОТО НА СЕСТРИТЕ“

[Darkness92]

„БРАНИТЕЛКАТА НА ПОРТАТА“, ЧАСТ ІІ ОТ ТРИЛОГИЯТА „ПРОРОЧЕСТВОТО НА СЕСТРИТЕ“



„Докато шестнайсетгодишната Лия Милторп стои до гроба на баща си, тя и не подозира, че неговата смърт е само началото на цяла поредица от събития, които ще поставят нея и нейната сестра близначка в трудно положение и ще решат съдбата на цял легион от изгубени души, предвождани от падналия ангел Самаил. Кръглият знак на ръката й, откриването на древно пророчество и странното поведение на Алис – всичко това я кара да си направи заключението, че подобно на майка си и леля си преди нея, тя и нейната сестра са Бранителката и Портата, които са призвани да помогнат или да попречат на Самаил, когато той и неговите креатури се опитат да завладеят този свят. Писателката дебютантка Мишел Зинк ситуира разказа си в старо имение в северната част на щата Ню Йорк в началото на 19 век. Тя създава атмосферата на разказа си със същото майсторство, с което построява сюжетната линия и изгражда героите си. Характерите в случая са от особена важност, тъй като те представляват дълбоката психологическа обосновка на действията и реакциите на сестрите, а Зинк не се свени да използва цялото си въображение, за да сътвори характерите на сестрите. Тази приковаваща вниманието история отвежда читателя в други измерения; във втората част Лия пътува отвъд океана, за да открие хора, които ще й помогнат в борбата със злото. Читателят с нетърпение я очаква да пристигне.“
Буклист

„Първият роман на Зинк за мрачни и злокобни тайни е първата част от една трилогия, представляваща напрегнат и очарователен разказ, който придава изцяло нов смисъл на съперничеството между две сестри... На читателя ще му е трудно да остави книгата по средата на задъхания разказ и когато той свърши, ще пита за още... Зинк майсторски съчетава властните характери с интересната обстановка, характерна за 19 век и създава една готическа приказка, която със сигурност ще се хареса на любителите на трилогията на Брей за Джема Дойл.“
„ВОЯ“


„Всичко се променя за шестнайсетгодишната Лия Милторп, когато баща й умира при загадъчни обстоятелства и я оставя сама със сестра й Алис и по-малкия й брат Хенри. Часове след смъртта на баща й, на ръката й се появява тайнствен знак, в който тя разпознава митичния Йоргуманд – змия, захапала собствената си опашка. Така започва „Пророчеството на сестрите“: Лия научава, че двете с Алис са Бранителката и Портата – доброто и злото, – които или ще попречат на Душите да влязат в нашия свят, или ще допринесат за приближаването на края му. Коя близначка каква роля изпълнява? Тя не е сигурна дали трябва да сподели с любимия си приятел, книжаря Джеймс, своите подозрения. Зинк разказва своята история с гласа на късновикторианската епоха, обрисува тайнствени същества, които й помагат и които имат свои собствени роли в Пророчеството. От опасни сеанси със смъртоносни последици до смразяващи кръвта братоубийства, този разказ е изключително загадъчен, но Зинк разкрива събитията със строга методичност и така превръща читателя в истински участник. Краят предполага очакваното продължение.“
в. „Къркъс“


„Когато бащата на близначките Лия и Алис Милторп внезапно умира, скръбта им се задълбочава от поредица странни обстоятелства. Лия открива знак във формата на кръг върху китката на ръката си, явяват й се страшни сънища с призраци. Близначките разбират, че са прокълнати от древно пророчество, което завинаги ще ги раздели в борбата между доброто и злото. Насочен към младите, този по готически ужасяващ романс ще се хареса на читателите от всички възрасти. Зинк уверено развива заплетената сюжетна линия и изгражда сложни характери с рядко за писател дебютант умение, върви към изумителна градация и ловко поставя основата на частите, които ще последват. Свежи и интересни герои, напрегнат сюжет и лирическа проза – това е празник за всеки читател.“
в. „Гардиан“

„Ситуиран в Ню Йорк от 19 век, разказът в романа дебют на Зинк се води от името на шестнайсетгодишната Лия Милторп, останала сама след неотдавнашната смърт на баща й, умрял при неизяснени обстоятелства. Лия, която носи знака на Йоргуманда (самопоглъщаща се змия) върху китката на ръката си, научава, че тя и нейната сестра близначка Алис са призвани да играят ролята на противници в мистичната битка, продължаваща от незапомнени времена; за жалост нито едно от момичетата не отговаря по темперамент на отредената му роля. Езикът на авторката, строг и сдържан, е подходящ за обстановката и придава готическа атмосфера на смразяващите сцени между двете близначки („Ние не сме от сестрите, които вечер взаимно си разресват косите и си споделят тайните“). Докато Зинк се опира на тропа за мощното пророчество, историята не надхвърля границите на клише с фрагментарни описания, погрешни тълкувания и методични, но вдъхновени заключения, които усложняват и обогатяват разказа. В резултат се получава една очарователна трагедия, потопена в света на магиите, Самхейн и изкривени фамилни задължения, която се чете като самостоятелна история и все пак остава място и за продължения.“
„Пъблишърс Уийкли“

„Лия притежава смелостта да бъде една изключително привлекателна героиня, а нейните другари добавят своята сила и настроение към опасните й приключения. Езикът напълно съответства на описвания период, без да е прекомерно стилизиран... Убийства, тайни и призраци населяват готическите пейзажи, когато момичетата се впускат в действие, за да определят своите роли в пророчеството; смразяващото напрежение е изградено с умение... Разказът чака своето продължение. Надяваме се краят да е също толкова силен, колкото и началото.“
в. „Бюлетин“

[Darkness92]

Мишел Зинк „Бранителката на портата“ - откъс

Седя до писалището в стаята си, но няма нужда да чета текста на пророчеството, за да си го спомня. Думите му са се запечатали в съзнанието ми толкова ясно, колкото и белегът върху китката на ръката ми. Ала докосна ли напуканата подвързия на книгата, която баща ми бе скрил в библиотеката преди смъртта си, чувствам сигурност и спокойствие. Отварям корицата и погледът ми тутакси попада на късчето хартия върху първата и единствена страница.
През осемте месеца, които двете със Соня прекарахме в Лондон, четенето на пророчеството преди лягане се бе превърнало в ритуал за мен. В Милторп е най-спокойно в тихите часове на нощта, когато къщата и слугите са потънали в мълчание, а Соня е дълбоко заспала в стаята си в дъното на коридора. Тогава настъпва моето време: аз продължавам опитите си да дешифрирам текста на пророчеството, преведен и прилежно написан от ръката на Джеймс, за да открия някакво указание, което би могло
да ме насочи към липсващите страници. Към пътя на моето освобождение.
В тази лятна вечер огънят тихо пращи в камината, а аз съм навела глава над страницата, чета я веднъж, после втори път, попивам думите, които съдбовно ме свързват със сестра ми, моята близначка, както и с пророчеството, което ни разделя.

През огъня и хармонията, изпитани от човечеството,
до изпращането на Пазителите,
които взеха за съпруги и любовници
човешките жени и породиха
Неговия гняв.
Две сестри, родени от един и същи бурен океан,
едната е Бранителката, другата е Портата,
едната е пазителка на мира,
другата разменя вярата за магьосничество.
Прокудени от небето, Душите се изгубиха,
а сестрите продължават битката,
докато Портите ги призоват да се завърнат
или Ангелът донесе ключовете към бездната.
Армията марширува през Портите.
Самаил, Звярът, през Ангела.
Ангелът, защитен само от призрачното було на закрилата.
Четири белега, четири ключа, огнен кръг,
родени с първото дихание на Самхейн
в сянката на мистичната каменна змия на Аубур.
Нека Ангелската порта се отвори без ключовете,
нека следват седемте чуми без връщане назад.
Смърт
Глад
Кръв
Огън
Мрак
Суша
Разруха
Разтвори обятията си, господарке на хаоса,
откъдето като река ще потече опустошението на Звяра,
защото всичко е изгубено, щом започнат седемте чуми.

Беше време, когато не разбирах почти нищо от текста. Той бе просто предание, открито в прашен том, който татко бе скрил в библиотеката преди смъртта си. Ала тогава още не бях видяла как змията разцъфва върху китката на ръката ми, а това се случи преди по-малко от година. Още не знаех за съществуването на Соня и Луиса, два от четирите ключа, носещи знак като моя, макар и малко по-различен.
Разликата е само в това, че в центъра на моя белег е изписана буквата „Х“. Защото аз съм Ангел на Хаоса, който с неохота изпълнява ролята на Портата по отношение на сестра си, Бранителката – последица, за която не виня природата, а естеството на необичайното ни раждане. Въпреки всичко обаче само аз мога да направя
така, че да прогоня Самаил за вечни времена. Или пък да го призова и да допринеса за скорошния свършек на света.
Затварям книгата и пропъждам думите от съзнанието си. Много е късно да си мисля за края на света. Среднощният час не е подходящ за подобни прозрения, нито за
разсъждения върху ролята, която ми е отредена с цел да отложа този край. Тежкото бреме на ролята ми поражда у мен желание да заспя дълбоко и непробудно, така че
ставам от стола и се мушвам в постелята на масивното легло с четирите подпори, където прекарвам нощите в Милторп. Загасям лампата на нощното шкафче. Сега по
стените танцуват само отблясъците на огъня в камината, ала тъмата в топлата стая не ме плаши както преди. Единствено злото, стаено в красивите и познати неща, всява ужас в сърцето ми.

* * *
Измина доста време, откакто вземах пътуванията си в Равнината за най-обикновени съновидения, но и този път не мога да кажа със сигурност кое от двете ме навестява в съня ми.
Намирам се в някаква гора и инстинктът ми сочи, че това е гората около Бърчуд, единствения дом, който познавах допреди осем месеца, когато пристигнах в Лондон.
Според някои всички гори изглеждат еднакво и е невъзможно да се различат една от друга, ала пред очите ми се разстила пейзажът от моето детство и аз го разпознавам
безпогрешно.
Слънчевите лъчи се процеждат през листата на дърветата, протягащи клони високо над главата ми. Имам усещането за бледа дневна светлина: може би е ранна утрин, може би е здрач, а е възможно и да е всеки друг момент от деня. Тъкмо се питам защо съм тук, тъй като дори сънищата ми вече имат точно определена цел, когато чувам някой да вика името ми.
– Лиия… Ела, Лия…
Обръщам се и само след миг различавам фигурата в шубраците. Дребното момиче е застинало като статуя. Златистите му къдрици блестят дори в сумрака на гъстата гора. Въпреки че е изминала близо година, откакто го видях за първи път в Ню Йорк, бих го разпознала навсякъде.
– Искам да ти покажа нещо, Лия. Побързай, ела!
Гласът на момичето е по младежки напевен – такъв беше и когато ми даде медальона, върху който има същия знак като на китката ми и с който никога не се разделям.
Изчаквам минута, момичето вдига ръка и ми маха да се приближа, а усмивката му е твърде хитра и ми става неприятно.
– Побързай, Лия! Няма да искаш да я пропуснеш.
Малкото момиче се обръща и хуква да бяга сред дърветата, а къдриците му подскачат на раменете; после изчезва в гората.
Следвам го, като заобикалям дърветата и покритите с мъх камъни. Нозете ми са боси, ала не усещам болка и навлизам дълбоко в гъсталака. Момиченцето е грациозно и бързо като пеперуда. Ту се появява, ту изчезва зад дърветата, бялата му престилчица се носи зад него като призрак. Бързам да го настигна, а нощницата ми се закача в бодли и храсти. Отстранявам ги с ръка, минавам през тях и се мъча да не изпусна от очи момиченцето. Но е твърде късно. Само след секунди то изчезва.
Въртя се на място и внимателно оглеждам гората. Не мога да се ориентирам, чувствам се замаяна и когато осъзнавам, че съм съвсем сама сред еднаквите дървета
и шумаци в непознатата гора, обзема ме паника. Дори слънцето се скрива.

[Darkness92]

Излиза на 12.04. и очаквайте конкурс!

[bianka]

А има ли информация за третата книга?Нали са три части?

[Darkness92]

https://themortalinstruments.forumotion.net/forum-f9/topic-t415.htm - ето тук има инфо.

[bianka]

Благодаря.

[Sponsored content]