Джон Роналд Руел Толкин и ВЛАСТЕЛИНЪТ НА ПРЪСТЕНИТЕ

За мен това е Книгата. Освен че е родоначалник на жанра "фентъзи", Толкин пише изключително увлекателно. В книгите му всичко е красиво и изпипано - думите, стила, историята, героите...Невероятни са и просто трябва да се прочетат!
Мое лично мнение е, че колкото и добър да беше филмът по тази книга...Толкин просто не може да бъде преразказван. Нито показван. Трябва да се прочете!
За тези, които не са чели "Властелинът на пръстените" - ако ви е леко скучно в началото, с доста дългия пролог за Графството и хобитите, не се отказвайте...това е само предистория.
Понеже кратката биография стана доста дълга, само искам да обърна внимание на няколко момента: Толкин има невероятна дарба за езици (на което дължим прекрасния му стил, изреченията му са като текстове на песен, сякаш имат собствена музика!) и голям афинитет към старите предания и легенди, както и изключителен личен талант; той - за разлика от почти всичките си последователи - не копира митовете или чуждите светове, той създава свои. Да сте чували за хобити преди? Не сте. Защото той ги създава. Както и невероятния магически свят, който служи за вдъхновение на толкова много писатели след него.
Според много критици, за написването на "Властелинът на пръстените" голяма роля е изиграла Първата световна война, в която той участва, макар и за кратко. Някои дори смятат, че книгата му разказва историята на реалната война...за мен това няма значение, макар че донякъде съм склонна да се съглася. Но по-скоро мисля, че важното е неговата идея за победата на Доброто над Злото, нещо, което занимава хората от най-дълбока древност - от всяка приказка насам. И че Доброто побеждава, когато Добрите се съюзят.
И като последни думи - за който не я е прочел - голям пропуск! Задължително да се поправи!


Кратка биография:
John Ronald Reuel Tolkien, английски писател, роден на 3 януари 1892 година в Блумфонтейн, Южна Африка. Семейството му се връща в Англия, когато той е на 3 години. След инсулта и смъртта на баща му, майка му се установява с двете си деца - Джон и брат му - Хилъри Артър Руел Толкин - се установява в селцето Сеърхол близо до Бирмингам.
Толкин печели стипендия и учи в "Кинг Едуард"; запознава се с Идит Мери Брат, която по-късно ще стане негова съпруга. 1908 година е първата година на Толкин в Оксфорд, където получава първо бакалавърска, а после и магистърска степен по хуманитарни науки - Английски език и литература. Интересува се от древните предания и митове и започва да обмисля написването на творба, която нарича „Книга на изгубените предания“.
Участва в Първата световна война, но заболява от тиф и се завръща в Англия.
През 1917 г. се ражда и първият син на семейство Толкин — Джон. Година по-късно Роналд и Идит се преместват да живеят в Оксфорд. През 1919 г. той работи като помощник по списването на Оксфордски речник за две години. На следващата година се ражда и вторият му син – Майкъл. Междувременно Толкин вече е направил няколко по-забележими опита в областта на литературата с „Таласъмска крачка“ (1915) и „Веселите моряци“ (1920). През 1921 г. той се премества в Лийдс и започва работа като преподавател по английска литература. Година по-късно е издаден и „Речник на средноанглийски език“. През 1924 г. Роналд вече е професор в Лийдс и се ражда най-известния му син — Кристофър Толкин, бъдещ редактор на посмъртно издадените творби на своя баща и техен най-голям познавач.
През април 1925 година Джон Р. Р. Толкин и Е. В. Гордън публикуват техния превод на „Сър Гауейн и Зеленият рицар”, а през октомври той започва работа в Оксфорд, като преподавател по Англо-Саксонски. Преподава и в колежа „Пемброук” за следващите 24 години. През следващите няколко години Роналд се отдава на преподавателската си работа. Заедно с приятелите си К. С. Луис, Чарлз Уилямс и Оуен Барфийлд, поставят началото на неформалния литературен кръг Инклинги.
След няколко години започва писането на епичния цикъл от митове и легенди за Средната земя, наречена „Силмарилион“. Всъщност Толкин започва да пише поеми, включени по-късно в същата книга, още по фронтовете на Първата Световна Война, но едва по-късно изгражда основната част от повествованието.

В света на Средната земя


През 1929 г. се ражда дъщеря му Присила. Идеите на Толкин за неговата митология вече се развиват, но само в ума му. Около 1933 г. той за пръв път подхваща историята за едно малко същество наречено Билбо Торбинс и през 1936 г. завършва „Хобитът“ — първата му издадена книга, свързана със Средната земя. То е хòбит – странно малко същество, живеещо в не по-малко странна страна. Билбо е въвлечен от вълшебника Гандалф в едно приключение заедно с тринайсет джуджета, тръгнали да открият заедно съкровище, пазено от дракона Смог. Но хобитът Билбо си има богатство и тръгва на път най-вече заради приключенията и заради приятелите, които познава съвсем отскоро... Четиринайсетте търсачи на съкровището минават през всякакви препятствия, срещат се с всевъзможни същества (и добри и лоши), за да стигнат до леговището на дракона. Историята около написването на книгата се е превърнала в легенда. Една вечер, докато проверява студентски съчинения, Толкин попада на празен лист. Той импулсивно го хваща и написва: „В една дупка в земята живееше хòбит.” С тези думи той поставя началото на световната си известност. Книгата си за Билбо той завършва през 1936 година. Пълната версия на романа излиза през 1948 г.

Същата година Роналд чете и прочутата си лекция „Беоулф: за чудовищата и критиците” и излиза известната книга „Песни за филолози”, в която той публикува пет поеми на англо-саксонски, една на готически и седем на английски език. На следващата година той публикува „Беоулф: за чудовищата и критиците” (1 юли 1937), а на 21 септември излиза и неговата първа „книга на славата” — „Хобит или дотам и обратно”. Увлекателния детско-юношески роман се радва на неочакван успех. Второто издание се появява през 1951 г., а третото — през 1966 г. В по-късни издания са правени корекции. Анотирано издание се публикува през 1988 г. Издателите „Алън и Ънвин“ веднага поискват от професора продължение на чудната история, останала с така приятно „отворен финал“. Толкин веднага се заема с поставената задача.

През следващите четири години Роналд се отдава почти изцяло на това продължение, което започва да натрупва все повече и повече обем под влияние на събираните през годините идеи на талантливия професор. През 1939 г. чете прословутата си лекция „За вълшебните предания” , а през следващата, 1940 г., излиза „Беоулф и фрагмента Финесбург” — превод в проза на съвременен английски език от Джон Р. Кларк Хол, където са включени „Встъпителни бележки върху превода в проза на Беоулф” от Толкин. С това се продължава успешната серия издания на „Джордж Алън и Ънуин”, а Роналд трупа все повече слава и най-вече авторитет. Резултатът не закъснява — още на следващата година той става професор по английски език и литература в Оксфорд — пост, който заема до пенсионирането си през 1959 г. Заедно с това е издадена и „Листо от Дребносръчко” — разказ, преиздаден по-късно в „Дърво и лист” (28 май 1964). Следващата прочута приказка на Толкин, публикувана по-късно в „Опасното кралство”, излиза през 1949 г. Става дума за „Фермера Джайлс от Емз” (октомври 1949 година, илюстрирана от най-издвестния илюстратор на толкиновите творби Полийн Бейнс).

Дванадесет години отнема на Толкин да довърши своята най-епична творба. По времето, когато я завършва, той не е далеч от шейсет годишнината си и с нетърпение чака издаването ѝ, ала не е сигурен дали желае да бъде публикувана от досегашните му издатели от „Алън и Ънуин”, макар че по време на работата си обсъжда с тях ръкописа и получава горещо одобрение. Проблемът се корени в неговата стара мечта — книгата с „изгубените предания”, която той копнее да публикува. През 1937 г. от издателството, макар и не напълно отказват да я публикуват. Стенли Ънуин просто заявява, че е неподходяща за продължение на „Хòбит”. Толкин така и не предлага втори път тази книга на „Алън и Ънуин” с презумпцията, че щом веднъж са „отказали”, ще откажат отново. Роналд желае да публикува своите ранни съчинения заедно с новата си книга, тъй като тя в голяма степен се откъсва от „Хобит” и съдържа множество реминисценции именно от онези творби на писателя. Ала над всичко Толкин копнеел да намери публика за старата си творба, тъй че когато Милтън Уолдман от издателска къща „Колинс” показал интереса си към двете книги – старата и новата, Роналд бил твърде склонен да изостави „Алън и Ънуин”.

Последни години
Джон Роналд Руел Толкин умира на 2 септември 1973, на 81 годишна възраст в частна болница.

В обемното Толкиново творчество се включват редица посмъртно публикувани книги относно историята на измисления свят Средна земя, сред които най-известна е Силмарилион. Неотмиращата популярност и голямото влияние на творбите му превръщат Толкин в баща на съвременния жанр фентъзи.

Основен източник:
Уикипедия

Книгата е малко трудна за четене, но щом я почнеш веднъж няма спиране.

Уникален автор, уникални книги - не само трилогията!!! Обожавам Толкин!