Истинските приятели

До сега съм имала толкова много "истински" приятели, че вече се чудя, дали изобщо съществуват такива хора. Имах една, отидохме в различни училища и се забравихме. Друга - премести се в друг квартал и сега дори не се поздравяваме, като се мярнем някъде. Още една приятелка - но ме заряза заради една групичка курви от училище. След това сестра й ми стана приятелка - ами тя тръгна по следите на кака си. Сега имам друга една много добра приятелка, но знам, че щом замина да уча някъде ще се забравим. Има истински приятелства, но те са временни. Не й постоянни, вечни. Просто няма начин - всеки тръгва по различен път...

разбира се ,,че съществува иначе кво щях да правя без тях... [h] [h] [h]

приятелите значат мн мн мн мн за мен и си ги пазя свирепо... ;дд

но се е случвало и да "приятели" да ме предават

гадно беше, да,, беше отвратително... yep...

но го преживях ... и то доста бързо... благодарение на истинските приятели... [h]

Има, разбира се. Приятелството е състояние на душата, не е нещо, което започва или свършва по сигнал. Нито пък е нужно да си нонстоп с човека, който ти е приятел, за да знаеш, че се обичате.
Аз лично най-харесвам това определение "истинският приятел е някой, който те познава много добре, и въпреки това те обича".
Имам само една такава приятелка, и е напълно достатъчно

Според мен има, но се среща рядко. Повечето са лицемери. Аз лично имам 2-3 истински приятелки, с които дори да не сме в един и същ квартал и училище пак си поддържаме връзка.

Гаджето ми е най-добрия ми приятел. Никога досега не ме е предавал и се учудвам, че понякога е готова да се жертва заради мен. Иначе съм имала много "приятелки", ама с времето се свиква, че момичетата гледат само да ти вземат гаджето или някоя дрешка, а момчетата...

През годините съм имала мнгого ''истински'' приятелки. С времето всяка една от тях ме предаде по един или друг начин. Мина известно време и простих на някои от тях с мисълта, че вече ще е различно. В началото беше добре - нямаше интриги спорове и т.н. , но не мина много време и старите проблеми се появиха отново.
Прощавала съм много грешки и съм преглъщала много неща с надеждата нещата след това да се оправят към по-добро. За сега ''схемата'' продължава - някой греши аз прощават и така всичко се повтаря отново и отново. Понякога и аз се чудя защо продължавам да прощавам. Имало е случеи след големи скандали да съм си обещавала, че повече няма да й простя, но мина време й пак простих. Ако някой ме беше питал дали имам истински приятели преди няколко години щах да му кажа, че много ми се иска да имам, но за съжеление все още нямам. Ако някой ме пита сега ще му отговоря, че имам една истинска приятелка. Може да е само една, но поне е истинска. Да, вярно с нея се караме и имаме различно мнение за много неща, но според мен не това е важното в едно истинско приятелство. Важното е, че тя ме разбира по-добре от когото и да било. Тя е до мен (макар и не физически, защото сме от различни градове, но това няма значение) винаги, когато имам нужда от нея. И колкото и да се карам с нея тя си остава най-добрата ми приятела.
Моят отговор на въпроса дали има истински приятели е да. Макар наистина да се срещат рядко ги има и е много хубаво, когато открием някой такъв и го задържим до себе си. Ще е много добре ако всеки от нас се опита да бъде истински приятел, който подкрепя своите близки.

Истинските приятели са малко, може би дори само един, но пък са с теб до гроб.

Всеки трябва да пази истинските си приятели