Вход
Latest topics
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости :: 1 BotНула
Най-много потребители онлайн: 55, на Вто Юни 29, 2010 3:49 am
Тръпка; Копнеж; Завинаги - Маги Стийвотър
+32
pupi
skellyn
ujeni
Vikito0o0_f
ellii
Luxuria
DaNiTyYy
ThE_DaRk_LaDy
TheWhiteWolf
Enigma
skysi
[.*-Cry-Stal-*.]
Nuriko
Dulce-flor
Lady Infernaliia
Rose Hathaway
kristen_
sweet666
Tediii
Shiver_0
Bibi
Anita Blake
marigun
Darkness92
fallen_angel
alex4eto12
bianka
Valzzi
rossy
poli8009
Jace Wayland
Deadlock_Wolf
36 posters
Страница 2 от 4
Страница 2 от 4 • 1, 2, 3, 4
Re: Тръпка; Копнеж; Завинаги - Маги Стийвотър
Аз пък май някъде бях чела, че е през юли, но явно няма да бъде щом досега няма някаква информация.
Nuriko- Потребител
- Брой мнения : 64
Join date : 11.06.2010
Re: Тръпка; Копнеж; Завинаги - Маги Стийвотър
През юли излиза в САЩ,поне така мисля А явно в България ще излезе през септември.
alex4eto12- Потребител
- Брой мнения : 72
Join date : 24.02.2010
Age : 28
Местожителство : ThЭ mIdDЭ oF NoWhЭrЭ
Re: Тръпка; Копнеж; Завинаги - Маги Стийвотър
Хах и при мен така. Много е хубава...
[.*-Cry-Stal-*.]- Wеrewolf
- Брой мнения : 223
Join date : 07.07.2010
Re: Тръпка; Копнеж; Завинаги - Маги Стийвотър
Всички твърдите, че книгата е страхотна, ще взема и аз да си я купя.
skysi- Потребител
- Брой мнения : 38
Join date : 10.06.2010
Местожителство : Благоевград
Re: Тръпка; Копнеж; Завинаги - Маги Стийвотър
Подкрепям те в това начинание Книжката наистина си заслужава!
[.*-Cry-Stal-*.]- Wеrewolf
- Брой мнения : 223
Join date : 07.07.2010
Re: Тръпка; Копнеж; Завинаги - Маги Стийвотър
Тръпка много ми хареса, чакам следващите две с нетърпение... =)
Re: Тръпка; Копнеж; Завинаги - Маги Стийвотър
Това е може би първата книга, която си избрах заради корицата. Както сигурно си личи от ника ми, обожавам вълците и не можех да устоя на такава прекрасна корица! (Няма да спра да си хваля нашата!) Много ми хареса и самата история, постоянно ми се четеше - а трябваше да се готвя за изпит... Най-странното беше, че от цялата тази зима в книгата постоянно ми се пиеше чай и ми беше студено... а беше май... С удоволствие ще си взема "Копнеж" скоро.
А колкото до това какво да правим, докато чакаме следващите книги от поредиците - ами, да четем още и още поредици и книги...
А колкото до това какво да правим, докато чакаме следващите книги от поредиците - ами, да четем още и още поредици и книги...
TheWhiteWolf- Потребител
- Брой мнения : 53
Join date : 26.08.2010
Re: Тръпка; Копнеж; Завинаги - Маги Стийвотър
Завладяваща, супер интересна книга. В края беше хипер интересно и прочувствено. И аз обичам вълците и ми беше супер интересна корицата, а и заради нея си купих книгата
ThE_DaRk_LaDy- Потребител
- Брой мнения : 6
Join date : 01.04.2010
Re: Тръпка; Копнеж; Завинаги - Маги Стийвотър
А знае ли се вече кога през септември ще бъде издадена на български втората част ?Иначе книгата е супер!
DaNiTyYy- Потребител
- Брой мнения : 7
Join date : 07.09.2010
Re: Тръпка; Копнеж; Завинаги - Маги Стийвотър
На 27.09.2010г.
poli8009- Vampire
- Брой мнения : 147
Join date : 23.12.2009
Re: Тръпка; Копнеж; Завинаги - Маги Стийвотър
Ооо,супер!Благодаря!
DaNiTyYy- Потребител
- Брой мнения : 7
Join date : 07.09.2010
Re: Тръпка; Копнеж; Завинаги - Маги Стийвотър
Българските корици наистина са много хубави . Но честно казано първата книга не ме грабна отраз, хубава е, но... Историята поне за мен не е толкова завладяваща както на други книги.
ellii- Потребител
- Брой мнения : 22
Join date : 17.06.2010
Re: Тръпка; Копнеж; Завинаги - Маги Стийвотър
Книга 2 "Копнеж" излиза на 27 септември 2010г.
В сайта на "КРЪГОЗОР" имаше пусната част в аванс. Ето я и нея:
Четирийсет и шеста глава
Сам
Ето ни отново на онова място, където винаги си казваме сбогом.
Грейс лежеше в леглото ми по гръб със свити колене. Тениската й се бе повдигнала малко и разкриваше няколко сантиметра от бледата кожа на корема й. Русите й коси бяха паднали на една страна върху възглавницата, сякаш летеше във въздуха или плуваше във вода. Стоях край ключа на лампата, загледан в нея и изпълнен с... копнеж.
– Не я гаси още – промълви тя с леко странен глас. – Просто ела и седни при мен за малко. Още не ми се спи.
Въпреки това загасих светлината – в обгърналия ни мрак Грейс изсумтя възмутено – а след това се наведох, за да включа коледните лампички, окачени под тавана. Те проблясваха и рисуваха странни форми от светлина и мрак, докоснали бавно въртящите се хартиени птички. Движещите се сенки по лицето на Грейс я караха да изглежда все едно стои край разпален огън. Възмутеното й сумтене прерасна в удивено възклицание.
– Това е като... – започна тя, но не довърши.
Отидох на леглото и седнах с кръстосани крака до нея, вместо да лягам.
– Като какво? – попитах, докато прокарвах пръстите си по корема й.
Грейс измърка, притворила очи.
– Като какво? – попитах отново.
– Като да гледам звездите – каза тя. – Докато огромно ято птици прелита в небето над мен.
Въздъхнах.
– Сам, наистина искам да си купя червена кана за кафе, ако някъде продават такива.
– Ще намеря – обещах и отпуснах длан върху корема й. Кожата й бе ужасно гореща. Изабел ми беше казала да попитам Грейс как се чувства. Да не чакам тя да ми каже, защото не би го направила, преди да е станало твърде късно. Защото не иска да ме нарани.
– Грейс... – започнах, отдръпвайки уплашено ръка.
Очите й се отместиха от бавно въртящите се над нас птички към лицето ми. Тя хвана ръката ми. Нейните пръсти докосваха моята линия на живота, а моите – нейната.
– Какво? – Когато заговори, усетих в дъха й миризма на метал и лекарства, на кръв и ацетаминофен.
Знаех, че трябва да я попитам какво се случва, но исках да прекараме още една спокойна минута. Още няколко секунди, преди да се изправим лице в лице с истината. Затова зададох въпроса, за който знаех, че няма правилен отговор. Въпрос, който се отнасяше за друга двойка, с различно бъдеще.
– Когато се оженим, може ли да отидем до океана? Никога не съм бил там.
– Когато се оженим – каза тя и в гласа й не долових лъжа, а само нежност и безкрайна тъга, – можем да отидем до всички океани. За да се хвалим после, че сме обиколили света.
Легнах до нея. Ръцете ни все още бяха здраво стиснати върху корема й. Рамо до рамо двамата наблюдавахме ятото от щастливи спомени, което летеше над нас, уловено в стаята ми. Когато хартиените криле закриваха коледните лампички, се чувствах така, все едно се движим. Все едно пътуваме в люлеещ се сред вълните огромен кораб, загледани в непознати съзвездия.
Време беше.
Затворих очи.
– Какво се случва с теб?
Грейс остана смълчана толкова дълго, че започнах да се питам дали наистина съм произнесъл въпроса си на глас. После каза тихо:
– Не искам да заспивам. Страхувам се да заспя.
Усетих как сърцето ми забавя ход, между отделните удари сякаш минаваха цели векове.
– Какво чувстваш?
– Боли ме дори да говоря – прошепна Грейс. – А стомахът ми... той наистина... – Тя положи дланта ми върху корема си и постави ръка върху моята. – Сам, страх ме е.
Трудно ми бе да открия гласа си след това признание. Неназована болка ме раздираше целия. Някак успях да промълвя:
– Това е нещо от вълците. Мислиш ли, че си се заразила някак от онзи мъртъв вълк?
– Мисля, че това е вълк. Мисля, че е вълкът, в който никога не се превърнах. Така го чувствам. Чувствам, че искам да се трансформирам, но това не се случва.
Бързо прехвърлих в ума си всичко, което знаех за вълците и нашата разрушителна болест, но не се сещах за подобен прецедент. Грейс бе единствена по рода си.
– Кажи ми, все още ли го усещаш? – попита тя. – Вълкът вътре в теб? Или вече си е отишъл?
Въздъхнах и се завъртях леко, така че да опра чело в бузата й. Разбира се, че все още си беше там. Разбира се, че беше.
– Грейс, ще те заведа в болницата. Ще ги накарам да открият какво става с теб. Не ме интересува какво ще трябва да им кажа, за да ги накарам да ми повярват.
– Не искам да умра в болница.
– Няма да умреш – казах и повдигнах глава, за да я погледна. – Има толкова много песни за теб, които още не съм написал.
Тя се усмихна накриво и ме бутна леко назад, след което положи глава върху гърдите ми и затвори очи.
Моите останаха отворени. Гледах нея и сенките на птичките върху лицето й, изпълнен с копнеж. Копнеж за още щастливи спомени, които да окача над нас. Толкова много щастливи спомени с това момиче, че на тавана да не остане място, че цялата къща да се пръска по шевовете от хартиени птички.
Около час по-късно Грейс започна да повръща кръв.
Не можех да се обадя на 911 и едновременно с това да я държа, затова я оставих присвита надве насред коридора. Тънка следа от кръв по пода маркираше пътя ни от стаята до тук. Застанах край вратата и набрах номера, без да свалям очи от нея.
Коул – не си спомнях да съм го викал – се появи на стълбите и мълчаливо донесе кърпи.
– Сам – проплака Грейс с тъничък, отчаян глас, – косата ми.
Кръвта по косата й беше най-малкият проблем. Най-големият обаче беше, че Грейс е изгубила контрол и е изпаднала в паника. Докато Коул й помагаше да притисне кърпа към носа и устата си, аз несръчно придърпах косата й назад и я вързах на конска опашка. После, когато чухме сирените на линейката пред къщата, двамата й помогнахме да слезе на долния етаж, без да повърне отново. Птичките пърхаха с криле, сякаш искаха да дойдат с нас, но кончетата им бяха твърде къси.
Четирийсет и седма глава
Грейс
Имало едно време едно момиче на име Грейс Брисбейн. Тя трудно можела да мине за особено специална, като се изключи, че била добра с цифрите, лъжела виртуозно и била открила своя дом сред страниците на книгите. Обичала всички вълци, които бродели зад къщата й, но един от тях обичала повече от всичко.
Този вълк отвърнал на любовта й. Любовта му била толкова силна, че обикновените неща, свързани с нея, станали специални: начинът, по който почуквала с молива по зъбите си, фалшивите песнички, които си пеела в банята, това, че когато го целувала, знаела, че устните им си обещават вечност.
Тя имала един спомен, състоящ се от отделни накъсани сцени: как глутница вълци я влачи през снега, първата целувка с аромат на портокали, сбогуването зад едно разбито предно стъкло.
Живот, изтъкан от обещания за неща, които биха могли да се случат: купчина с документи за постъпване в колеж, тръпката от спането под висящи от тавана хартиени птички, бъдещето, което се криело в усмивката на Сам.
Това бе живот, който не исках да оставя зад себе си.
Това бе живот, който не исках да забравя.
Не бях приключила с него. Имаше още толкова много неща за казване.
Ето и трейлър:
Брояча ще тече в портала "Look forward" в менюто горе.
В сайта на "КРЪГОЗОР" имаше пусната част в аванс. Ето я и нея:
Четирийсет и шеста глава
Сам
Ето ни отново на онова място, където винаги си казваме сбогом.
Грейс лежеше в леглото ми по гръб със свити колене. Тениската й се бе повдигнала малко и разкриваше няколко сантиметра от бледата кожа на корема й. Русите й коси бяха паднали на една страна върху възглавницата, сякаш летеше във въздуха или плуваше във вода. Стоях край ключа на лампата, загледан в нея и изпълнен с... копнеж.
– Не я гаси още – промълви тя с леко странен глас. – Просто ела и седни при мен за малко. Още не ми се спи.
Въпреки това загасих светлината – в обгърналия ни мрак Грейс изсумтя възмутено – а след това се наведох, за да включа коледните лампички, окачени под тавана. Те проблясваха и рисуваха странни форми от светлина и мрак, докоснали бавно въртящите се хартиени птички. Движещите се сенки по лицето на Грейс я караха да изглежда все едно стои край разпален огън. Възмутеното й сумтене прерасна в удивено възклицание.
– Това е като... – започна тя, но не довърши.
Отидох на леглото и седнах с кръстосани крака до нея, вместо да лягам.
– Като какво? – попитах, докато прокарвах пръстите си по корема й.
Грейс измърка, притворила очи.
– Като какво? – попитах отново.
– Като да гледам звездите – каза тя. – Докато огромно ято птици прелита в небето над мен.
Въздъхнах.
– Сам, наистина искам да си купя червена кана за кафе, ако някъде продават такива.
– Ще намеря – обещах и отпуснах длан върху корема й. Кожата й бе ужасно гореща. Изабел ми беше казала да попитам Грейс как се чувства. Да не чакам тя да ми каже, защото не би го направила, преди да е станало твърде късно. Защото не иска да ме нарани.
– Грейс... – започнах, отдръпвайки уплашено ръка.
Очите й се отместиха от бавно въртящите се над нас птички към лицето ми. Тя хвана ръката ми. Нейните пръсти докосваха моята линия на живота, а моите – нейната.
– Какво? – Когато заговори, усетих в дъха й миризма на метал и лекарства, на кръв и ацетаминофен.
Знаех, че трябва да я попитам какво се случва, но исках да прекараме още една спокойна минута. Още няколко секунди, преди да се изправим лице в лице с истината. Затова зададох въпроса, за който знаех, че няма правилен отговор. Въпрос, който се отнасяше за друга двойка, с различно бъдеще.
– Когато се оженим, може ли да отидем до океана? Никога не съм бил там.
– Когато се оженим – каза тя и в гласа й не долових лъжа, а само нежност и безкрайна тъга, – можем да отидем до всички океани. За да се хвалим после, че сме обиколили света.
Легнах до нея. Ръцете ни все още бяха здраво стиснати върху корема й. Рамо до рамо двамата наблюдавахме ятото от щастливи спомени, което летеше над нас, уловено в стаята ми. Когато хартиените криле закриваха коледните лампички, се чувствах така, все едно се движим. Все едно пътуваме в люлеещ се сред вълните огромен кораб, загледани в непознати съзвездия.
Време беше.
Затворих очи.
– Какво се случва с теб?
Грейс остана смълчана толкова дълго, че започнах да се питам дали наистина съм произнесъл въпроса си на глас. После каза тихо:
– Не искам да заспивам. Страхувам се да заспя.
Усетих как сърцето ми забавя ход, между отделните удари сякаш минаваха цели векове.
– Какво чувстваш?
– Боли ме дори да говоря – прошепна Грейс. – А стомахът ми... той наистина... – Тя положи дланта ми върху корема си и постави ръка върху моята. – Сам, страх ме е.
Трудно ми бе да открия гласа си след това признание. Неназована болка ме раздираше целия. Някак успях да промълвя:
– Това е нещо от вълците. Мислиш ли, че си се заразила някак от онзи мъртъв вълк?
– Мисля, че това е вълк. Мисля, че е вълкът, в който никога не се превърнах. Така го чувствам. Чувствам, че искам да се трансформирам, но това не се случва.
Бързо прехвърлих в ума си всичко, което знаех за вълците и нашата разрушителна болест, но не се сещах за подобен прецедент. Грейс бе единствена по рода си.
– Кажи ми, все още ли го усещаш? – попита тя. – Вълкът вътре в теб? Или вече си е отишъл?
Въздъхнах и се завъртях леко, така че да опра чело в бузата й. Разбира се, че все още си беше там. Разбира се, че беше.
– Грейс, ще те заведа в болницата. Ще ги накарам да открият какво става с теб. Не ме интересува какво ще трябва да им кажа, за да ги накарам да ми повярват.
– Не искам да умра в болница.
– Няма да умреш – казах и повдигнах глава, за да я погледна. – Има толкова много песни за теб, които още не съм написал.
Тя се усмихна накриво и ме бутна леко назад, след което положи глава върху гърдите ми и затвори очи.
Моите останаха отворени. Гледах нея и сенките на птичките върху лицето й, изпълнен с копнеж. Копнеж за още щастливи спомени, които да окача над нас. Толкова много щастливи спомени с това момиче, че на тавана да не остане място, че цялата къща да се пръска по шевовете от хартиени птички.
Около час по-късно Грейс започна да повръща кръв.
Не можех да се обадя на 911 и едновременно с това да я държа, затова я оставих присвита надве насред коридора. Тънка следа от кръв по пода маркираше пътя ни от стаята до тук. Застанах край вратата и набрах номера, без да свалям очи от нея.
Коул – не си спомнях да съм го викал – се появи на стълбите и мълчаливо донесе кърпи.
– Сам – проплака Грейс с тъничък, отчаян глас, – косата ми.
Кръвта по косата й беше най-малкият проблем. Най-големият обаче беше, че Грейс е изгубила контрол и е изпаднала в паника. Докато Коул й помагаше да притисне кърпа към носа и устата си, аз несръчно придърпах косата й назад и я вързах на конска опашка. После, когато чухме сирените на линейката пред къщата, двамата й помогнахме да слезе на долния етаж, без да повърне отново. Птичките пърхаха с криле, сякаш искаха да дойдат с нас, но кончетата им бяха твърде къси.
Четирийсет и седма глава
Грейс
Имало едно време едно момиче на име Грейс Брисбейн. Тя трудно можела да мине за особено специална, като се изключи, че била добра с цифрите, лъжела виртуозно и била открила своя дом сред страниците на книгите. Обичала всички вълци, които бродели зад къщата й, но един от тях обичала повече от всичко.
Този вълк отвърнал на любовта й. Любовта му била толкова силна, че обикновените неща, свързани с нея, станали специални: начинът, по който почуквала с молива по зъбите си, фалшивите песнички, които си пеела в банята, това, че когато го целувала, знаела, че устните им си обещават вечност.
Тя имала един спомен, състоящ се от отделни накъсани сцени: как глутница вълци я влачи през снега, първата целувка с аромат на портокали, сбогуването зад едно разбито предно стъкло.
Живот, изтъкан от обещания за неща, които биха могли да се случат: купчина с документи за постъпване в колеж, тръпката от спането под висящи от тавана хартиени птички, бъдещето, което се криело в усмивката на Сам.
Това бе живот, който не исках да оставя зад себе си.
Това бе живот, който не исках да забравя.
Не бях приключила с него. Имаше още толкова много неща за казване.
Ето и трейлър:
Брояча ще тече в портала "Look forward" в менюто горе.
Darkness92- Админ
- Брой мнения : 2085
Join date : 14.06.2009
Age : 32
Re: Тръпка; Копнеж; Завинаги - Маги Стийвотър
Вчера най-накрая прочетох книгата. Ще ми се да направят сериал по поредицата, но ще има да се надявам.
Колкото по задълбочено и колкото по-самотен си, толкова повече ще те завладее книгата. "Тръпка" да заобичаш някого, толкова различен от уж нас "нормалните", докато изживееш "Копнеж" за такава любов. Остава и да стане "Завинаги" да се обичаме.
Колкото по задълбочено и колкото по-самотен си, толкова повече ще те завладее книгата. "Тръпка" да заобичаш някого, толкова различен от уж нас "нормалните", докато изживееш "Копнеж" за такава любов. Остава и да стане "Завинаги" да се обичаме.
skysi- Потребител
- Брой мнения : 38
Join date : 10.06.2010
Местожителство : Благоевград
Re: Тръпка; Копнеж; Завинаги - Маги Стийвотър
Толкова е завладяващо!!! Наистина искам Сам и Грейс да са завинаги заедно. Толкова са щастливи когато са един до друг, че просто не трябва да се разделят.
Tediii- Потребител
- Брой мнения : 48
Join date : 23.05.2010
Age : 31
Re: Тръпка; Копнеж; Завинаги - Маги Стийвотър
Нямам търпение да я прочета. Определено ще е по- интересна от първата. Поне така се надявам.
poli8009- Vampire
- Брой мнения : 147
Join date : 23.12.2009
Re: Тръпка; Копнеж; Завинаги - Маги Стийвотър
И аз мисля, че втората ще е по-интересна. Направо нямам търпение само още една седмица.poli8009 написа:Нямам търпение да я прочета. Определено ще е по- интересна от първата. Поне така се надявам.
Tediii- Потребител
- Брой мнения : 48
Join date : 23.05.2010
Age : 31
Re: Тръпка; Копнеж; Завинаги - Маги Стийвотър
Корицата на книга 3 е пусната:
Darkness92- Админ
- Брой мнения : 2085
Join date : 14.06.2009
Age : 32
Re: Тръпка; Копнеж; Завинаги - Маги Стийвотър
Страхотна корица. В стила на предните две. Като се замисля първата е в бяло. А самото действие се развива през зима. Втората е в зелено, предполагам че действието се развива през лятото, а тази е в кафяво и пак предполагам, че действието ще се развие през есента. Другото, което е интересно, че на корицата до сега в човешка форма беше Гейс, а тук предполагам е обратното. Тя е вълк, а Сам е човек. Боже каква глупост написах.
poli8009- Vampire
- Брой мнения : 147
Join date : 23.12.2009
Re: Тръпка; Копнеж; Завинаги - Маги Стийвотър
Да! Може наистина да си права Защото тя се разболява... и като че ли това ми се струва доста подозрително - може наистина тя да е вълка в тази книга.
Darkness92- Админ
- Брой мнения : 2085
Join date : 14.06.2009
Age : 32
Re: Тръпка; Копнеж; Завинаги - Маги Стийвотър
Днес (29,09,2010) ще си купя ,,Копнеж" и нямам търпения да я прочета!!!Сигурна съм че ще бъде върховна!
Vikito0o0_f- Потребител
- Брой мнения : 9
Join date : 30.07.2010
Age : 31
Местожителство : Bulgaria, Pleven
Re: Тръпка; Копнеж; Завинаги - Маги Стийвотър
Най-накраяяяяяяяяя!Днес ми донесоха Копнееееееееежжжжж
DaNiTyYy- Потребител
- Брой мнения : 7
Join date : 07.09.2010
Re: Тръпка; Копнеж; Завинаги - Маги Стийвотър
Честито ви!
И да пишете коментари: да кажете дали наистина е толкова жестока, колкото ревюто казва.
И да пишете коментари: да кажете дали наистина е толкова жестока, колкото ревюто казва.
Darkness92- Админ
- Брой мнения : 2085
Join date : 14.06.2009
Age : 32
Re: Тръпка; Копнеж; Завинаги - Маги Стийвотър
Направи ми впечатление,докато разлиствах старниците че в края има глави от името на някакъв Коул,не помня кой е,а и май не са го включвали в първа книга,и няколко,или една,не съм сигурна,от името на Изабел.
DaNiTyYy- Потребител
- Брой мнения : 7
Join date : 07.09.2010
Страница 2 от 4 • 1, 2, 3, 4
Страница 2 от 4
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
Чет Сеп 10, 2015 5:57 pm by all
» В момента слушам...
Вто Сеп 01, 2015 3:05 am by repichka
» В момента чета... Прочетох... Ще прочета...
Нед Мар 01, 2015 5:21 am by krasy75
» Познайте цвета на очите на следващия
Чет Яну 15, 2015 5:22 pm by Evitta_Cullen
» Да преброим до 9999
Чет Яну 15, 2015 5:21 pm by Evitta_Cullen
» Сайт за книги и четящи
Пон Дек 08, 2014 10:01 pm by Evitta_Cullen
» Ловецът на вампири от Лоръл К. Хамилтън
Пон Дек 08, 2014 9:58 pm by Evitta_Cullen
» Кой е любимия ви изпълнител?
Пон Дек 08, 2014 9:56 pm by Evitta_Cullen
» ЧИТАНКА
Пон Дек 08, 2014 9:54 pm by Evitta_Cullen
» Какво си тананикате днес?
Пон Дек 08, 2014 9:53 pm by Evitta_Cullen
» Blood Coven by Mari Manscusi
Сря Ное 26, 2014 4:33 am by desertrose88
» Моята библиотека
Сря Ное 26, 2014 4:21 am by desertrose88
» Gnomeo and Juliet Movie
Пон Ное 24, 2014 2:53 am by murkos_85
» Пърси Джаксън и Боговете на Олимп: Похитителят на мълнии
Чет Ное 20, 2014 12:08 am by murkos_85
» Тетрадката
Чет Ное 20, 2014 12:04 am by murkos_85
» Зрителна измама
Чет Ное 20, 2014 12:01 am by murkos_85
» Дан Браун
Сря Ное 19, 2014 11:51 pm by murkos_85
» Джон Стайнбек
Сря Ное 19, 2014 11:46 pm by murkos_85
» препоръчайте ми книга
Сря Ное 19, 2014 11:38 pm by murkos_85
» BEASTLY
Сря Ное 19, 2014 11:34 pm by murkos_85