Да довършим 8-ма глава от Градът от пепел - Дворецът на Феите

vampire_haidy написа:Здрасти! Забелязах, че последната част от превода на глава 8- ма (Дворецът на Феите) не е преведена и липсва.

Хайди ми напомни за моето силно неудовлетворение и нервно чувство, че главата не е довършена. Много моля, опишете какво според вас се е случило?
КК ни е лишила от сцената в самия Дворец на феите, после само бегло намеква за случилото се (е, някои неща направо ги казва, но все тая). Припомням - това е случката, когато Джейс и Клари се целуват, а Саймън, разстроен, бяга в хотел Дюморт...

Има ли желаещи да се пробват с малко фенфик?

Подкрепям идеята, но само морално - никак не ме бива в писането
Наистина сцената с целувката беше невероятна, връщах се на няколко пъти да я препрочитам
Но досега не се бях замисляла, че има нещо за довършване.... какви предложения имаш?

Честно казано точно сега един ФФ ще ми дойде добре, т.к току-що приключих трилогията и ми е едно тъпо и празно отвътре.... не мога да продължа с други книги, най-вероятно ще ги почвам отново

Аз също съм "за" идеята. Въпреки че не знам дали самата аз ще успея да напиша нещо в тази връзка. Главата с Двореца на фейте ми се струва много важна, много неща има там.
Иначе и аз вчера приключих третата книга, и в момента цикля и не знам какво да хвана да чета, а ако хвана нещо просто не мога да го чета като хората и сигурно и аз ще препрочитам.

Ами никога не съм писала фен-фик, така че и на мен ми е много трудно, но...
Значи, осма глава свършва така:

*****************
Плътна покривка от мъх и растения ограждаше ръба на Езерото на костенурката като граница от зелена дантела. Повърхността на водата бе спокойна, вълнуваше се тук там при събуждането на носещи се по водата патици, или се къдреше при сребърното перване на рибни опашки.
Имаше малка дървена беседка, построена върху водата. Изабел седеше в нея и гледаше вторачено през езерото.

- Хайде. – каза Изабел. – Вратата ще се отвори всеки момент.
Клари погледна наоколо. Слънцето бе залязло напълно и Луната се бе показала, гладка и млечно бяла, хвърляща своето отражение върху беседката. Беше пълна, но бе засенчена в единия ъгъл и приличаше на наполовина затворено око. Нощния вятър разлюляваше клоните на дърветата, блъскайки ги едни в други със звук като от чупещи се кости.
- Къде отиваме? – попита Клари. – Къде е вратата?
Усмивката на Изабел бе като прошепната тайна.
- Последвайте ме. – тя се придвижи надолу по ръба на водата. Ботушите й оставяха дълбоки отпечатъци във влажната тиня. Клари я последва, радостна, че носеше дънки, а не пола, когато Изабел вдигна роклята и палтото си над коленете...

*****************

Така. Аз както го виждам, имаме няколко неща за покриване. Първо, как се стига до Двореца на феите и обстановката - как изглежда. А самите феи как изглеждат?

После...най-общо казано, Кралицата на феите иска нещо от Джейс (евентуално и от Клари), за което му предлага да получи това, което желае най-много. Което пък довежда до въпросната целувка. Също така им казва, че Валънтайн им е направил нещо и на двамата, което ги е променило - дало е на нея дара на думите, които не биват изречени, а на него - дара на самия Ангел. На мен лично диалога ми се струва най-труден
Всъщност, допускам, че ако това се напише, ще стане цяла отделна глава

Наистина не помня; може ли някой, който е чел тия дни 3-та книга, да провери какво се казваше за това, което е искала Кралицата на феите? Имам някакъв смътен спомен за нещо съвсе-еем леко намекнато накрая, в последната глава или епилога...Но може да се наложи доста ровене, а ако не е казано, ще трябва да се измисли
Хайде сега давайте идеите

И да не пропускаме свързаната с нея глава 9-та, в която са повечето от намеците...
Не че това е точно преразказ на случилото се, ама няма да се стърпя да пусна тая част

******************

- Нищо. Проверявам часа.
- Има часовник до леглото. - отбеляза Джейс. - Обаждаше се на мундана, нали?
- Името му е Саймън. - Клари стискаше тениската на Джейс в топка между юмруците си. - И няма нужда да си толкова гаден с него през цялото време. Помагал ти е повече от един път. - очите на Джейс бяха затворени, замислени. Банята бързо се пълнеше с пара, карайки косата му да се накъдри още повече.
Той каза:
- И сега се чувстваш виновна, защото той избяга. Не бих се занимавал да му се обаждам. Сигурен съм, че те избягва.
Клари не се и опита да сдържи гнева в гласа си.
- И ти знаеш това, защото ти и той сте толкова близки.
- Знам го, защото видях изражението на лицето му преди да си тръгне. - каза Джейс. - Ти не го видя. Не гледаше към него. Но аз гледах.
Клари премести все още мократа си коса от очите си. Дрехите й потъмняваха, където се докосваха с кожата. Подозираше, че мирише като дъното на някой океан и не можеше да спре да вижда лицето на Саймън, когато погледна към нея в двореца на Феите. Съдещо - сякаш я мразеше.
- Това е по твоя вина. - каза внезапно, като ярост се събираше около сърцето й. - Не трябваше да ме целуваш така.
Той се беше подпрял на рамката на вратата, изправи се.
- Как трябва да те целувам? Има ли друг начин, по който да ти хареса?
- Не. - ръцете й трепереха в скута й. Бяха студени, бели, набръчкани от водата. Тя завърза заедно пръстите си, за да спре да трепери. - Просто не исках ти да ме целунеш.
- Не беше, сякаш имахме избор.
- Ето това не разбирам! - избухна Клари. - Защо тя те накара да ме целунеш? Кралицата имам предвид. Защо ни накара да направим... това? Какво удоволствие би имала от това?
- Чу какво казва кралицата. Мислеше, че ми прави услуга.
- Това не е вярно.
- Вярно е. Колко пъти трябва да ти казвам? Народът на Феите не лъже.
Клари си спомни за онова, което Джейс бе казал, докато бяха у Магнус. "Ще разберат какво искаш най-много на света и ще ти го дадат - подарък, с жило в опашката, който ще те накара да съжаляваш, че изобщо си го искал".
- Значи е грешала.
- Тя не грешеше. - тона на Джейс беше горчив. - Видя, че гледах към теб, ти към мен, и Саймън към теб. Играеше си с нас, ние бяхме иструменти за нея.
- Не съм гледала към теб. - прошепна Клари.
- Какво?
- Казах, че не съм гледала към теб. - тя отпусна ръцете си, които бяха стиснати заедно в скута й. Имаше червени следи, където пръстите й се бяха впили в дланите. - Или поне се опитах да не го правя.
Очите му бяха присвити, просто блясък от злато, показващо се през миглите и тя си спомни първия път, когато го видя и как й напомняше на лъв, златен и опасен.
- Защо не?
- Ти как мислиш? - думите й бяха беззвучни, почти шепот.
- Тогава защо? - гласът му трепереше. - Защо е всичко това със Саймън, защо продължаваш да ме отблъскваш, защо не ме допускаш да се приближа...
- Защото е невъзможно. - каза тя и последната дума прозвуча като плач, напук на усилията й да се контролира. - Знаеш това толкова добре, колкото и аз!
- Защото си ми сестра? - попита Джейс.
Тя кимна, без да проговори.
- Възможно е - каза той. - И заради това ти реши, че твоят стар приятел е добро развлечение?
- Не е така. Обичам Саймън.
- Както обичаш Люк. Както обичаш майка си.
- Не. - гласа й беше леден като върха на ледена висулка. - Не ми казвай, какво чувствам!
Малък мускул подскочи до устата му.
- Не ти вярвам.
Клари се изправи. Не можеше да срещне очите му, и вместо това фокусира погледа си на тънкия звездообразен белег на дясното му рамо, спомен от стара рана. Това е живот на белези и убиване, беше казал веднъж Ходж. Ти не си част от него.
- Джейс. - каза тя. - Защо ми причиняваш това?
- Защото ме лъжеш. И лъжеш себе си. - очите му пламтяха, и въпреки че ръцете му бяха пъхнати в джобовите, тя можеше да види, че бяха стиснати в пестници.
Нещо вътре в Клари се пропука и счупи, и думите се изляха навън.
- Какво искаш да ти кажа? Истината? Истината, че обичам Саймън по начина, по който трябва да обичам теб, и искам той да ми беше брат, не ти, но не мога да направя нищо по въпроса, нито пък ти. Или имаш някакви идеи, като си толкова умен, по дяволите?!
Джейс вдиша въздух и тя осъзна, че той не бе очаквал да чуе това, което каза, не и след милиони години. Погледа на лицето му казваше точно това. Тя започна да си възвръща хладнокръвието.
- Джейс, съжалявам, не исках...
- Не. Не съжаляваш. Недей съжалява. - той тръгна към нея, почти препъвайки се в краката си. - Джейс, който никога не се спъваше, никога не се запъваше в нещо, никога не бе правил неграциозно движение. Ръцете му се вдигнаха и обхванаха лицето й, тя почувства топлината на пръстите му, знаеше че трябва да го отблъсне, но остана замръзнала, гледайки към него.
- Не разбираш. - каза той. Гласът му трепереше. - Никога не съм се чувствал по този начин преди. Не мислех, че мога. Мислех... начинът, по-който израснах... баща ми...
- Да обичаш е да унищожиш. - каза тя вдървено. - Помня.
- Мислех, че тази част от сърцето ми е счупена. - имаше поглед на лицето му, докато говореше, сякаш бе изненадан да се чуе да казва тези думи, да казва "моето сърце". - Завинаги. Но ти...
- Джейс. Недей. - тя посегна и покри неговите ръце с нейните, сгънала пръстите си. - Безсмислено е.
- Това не е вярно. - имаше отчаяние в гласа му. - Ако и двамата се чувстваме по един и същ начин...
- Няма значение, какво изпитваме. Няма нищо, което можем да направим. - чуваше гласа си, сякаш някой друг говореше: далечен, нещастен. - Къде бихме могли да отидем, за да сме заедно? Как бихме живели?
- Можем да го пазим в тайна.
- Хората ще разберат. И не искам да лъжа семейството си, а ти?
Отговорът му беше горчив:
- Какво семейство? Лайтууд ме мразят, така или иначе.
- Не, не те мразят. И не бих могла да кажа на Люк никога. И майка ми, ами ако се събуди, какво ще кажа на нея? Това, което искаме, ще бъде отвратително за всички, за които ни е грижа...
- Отвратително? - той пусна ръцете си от лицето й, сякаш го отблъскваше. Той звучеше изумен. - Това, което чувстваме... което аз чувствам... е отвратително за теб?
Погледът на лицето му спря дъха й.
- Може би. - прошепна тя. - Не знам.
- Значи трябваше да започнеш с това.
- Джейс...
Но той вече се отдалечаваше от нея, изражението му беше затворено и заключено като врата. Беше трудно за вярване, че някога я е гледал по друг начин.
- Съжалявам, че казах нещо, тогава. - гласа му беше твърд и официален. - Няма да те целувам отново. Можеш да разчиташ на това.
Сърцето на Клари направи бавно, безсмислено салто, докато той се отдалечаваше от нея.

******************
Тъй. Тук, както е видно, си говорим за чувства...Уф, много ми е любопитно - какво аджеба искаше Кралицата, че да им даде това? Много моля някой да потърси в 3-та книга

Много ти благодаря, paju4eto!

Моля...Ама за какво...аз само постнах текстове с надеждата някой от вас да пише...или поне да започне...

Ами.... тук явно ти си писателката, а ние сме ти феновете

Много ми харесаха разсъжденията ти по темата за отношенията м/у Клари и Джейс, с удоволстие го четох, но нямам какво да добавя

paju4eto написа:Моля...Ама за какво...аз само постнах текстове с надеждата някой от вас да пише...или поне да започне...

Защото мислех, че главата ще остане недовършена, а ти направи тема и сега се надявам някой да я продължи.

В далечния край на езерото бе започнало да се надига бледо сияние.
Какво ли би правила кола в парка, помисли се Клари...и в следващия миг от приличния на ореол сребристо-син полукръг светлина се разгъна стълба, сякаш направена от късчета полирано сребро.
- Вратата! - подръпна я за ръкава Джейс и я изкара от унеса, в който бе изпаднала. - Да вървим!

Стълбата беше по-дълга, отколкото й се бе сторила в началото, но поне за момента не виждаше нищо страшно. На върха й бе източникът на сиянието - разтеглен овал с неправилни очертания, който се въртеше около оста си и изпускаше меката светлина, която първоначално бе помислила за фарове на кола.
Вратата не приличаше на Портала, през който вече бе преминавала; беше по-скоро като да се гмурнеш в дълбок вир. И усещането беше същото - мокро и студено. Поне свърши бързо.

Не ги посрещнаха фанфари, което като че леко разочарова Джейс. Сигурно очакваше приветствия и аплодисменти за смелостта да наруши договора на Магнус с Клейва - е, макар и с позволението на последния. От другата страна на Вратата ги чакаше само познатият на Изабел фей. Не се представи, явно имаше инструкции просто да ги съпроводи. Мълчаливо го последваха във вътрешността.
Дворецът на феите беше странно място - не че видяха много от него, но и малкото стигаше, за да получат изкривявания на вратовете. Приличаше на голям сапунен мехур, с прозрачни стени, по които се преливаха оттенъци на всички цветове на дъгата. Зад тях и под тях се виждах мъглявите очертания на парка и езерото. Щеше да е много красиво, ако не се носеха на десетина метра над водата без никаква преграда между краката си и нея освен нещо, което твърде много напомняше на тънък лед, за да вдъхва доверие.
- А къде са феите? - на глас изказа мислите на всички им Саймън.
- Ти да не предпочиташ комитет по посрещането? - озъби му се Джейс. - Нали ти казах, че не обичат мундани?
- Тук все едно е вършала коварна...
Саймън не довърши. Прекъсна го глас, който би звучал като сребърни звънчета, ако звънчетата бяха роднини на кобрите.
- Добре дошли, ловци на сенки и ... приятели. - незнайно как всяка дума на Кралицата прозвуча като обида. Клари настръхна инстинктивно и погледна към Саймън. Той обаче като че ли не бе усетил отправеното конкретно към него презрение, твърде зает да се взира в невероятната гледка пред себе си.
Клари бе чула описанието на феите, но смяташе, че сравнението на красотата им с ангелската е преувеличено. Е, определено не беше. У рицаря, който ги бе посрещнал, не бе така забележима - сигурно заради почти плътната маска на лицето му, която напомняше паяжина, но успешно прикриваше чертите му. Кралицата не се криеше. Кожата и приличаше на седефа във вътрешността на рядка мида и отразяваше светлината; фигурата й беше образец на женско съвършенство и пред нея Изабел приличаше на недохранено момченце. Косата й, абаносово черна и със заплетени перли в нея, се спускаше до пода като пищно наметало. Но най-силно впечатление правеха очите й; те откровено заявяваха отликите й с човешкия род. Приличаха на два искрящи диаманта, безкрайно красиви, прозрачни и ... празни.
Клари се зачуди как същество, високо 30 сантиметра, може да излъчва толкова студена заплаха.

Понеже съзнавам, че стилът ми твърде много се различава от този на Касандра Клеър, много моля да ми кажете, ако смятате, че прекалено много съм се отдалечила от оригинала...и да си се придържам към моите си неща, които може и да не видят скоро бял свят, ако се захвана да пренаписвам разни моменти от разни книги

Ако пък ви хареса, моля, помагайте да го напишем...аз зациклих за момента

ПП Надя, благодаря за милите думи, точно това имах нужда да чуя малко да се размърдам и да пиша и там, че не съм стигнала средата от първа книга...ама нещо ми се беше сторило безсмислено май и затова.

Определено имам чувството, че ще четем какво е станало в Двореца на Феите в Третата книга, когато двамата осмислят и осъзнаят какво всъщност става. Също така писателката (или си внушавам) е създала усещането, че на въпроса "Брат и сестра ли са Джейс и Клари?" кралицата-фея е отговорила без (преди) те да я попитат. Колкото и подмолни да са феите, от това което знаем за тях, едва ли биха накарали кръвни брат и сестра да се целунат, та дори и за свое собствено забавление.
Все пак е интересно да се види, кой какво би предположил за случилото се там. Аз също препрочетох темата с главата за да съм сигурна, че не съм пропуснала да копна нещо (чета книгата на телефона си) но се оказа, че не съм.

Spoiler:

П.П:paju4eto за първи път чета книга, така добре редактирана и смислово подредена. Далеч съм от мисълта, че любители преводачи (когато са повече от един), могат да правят систематизиран и уеднаквен текст без крайната намеса на редактор. За 312 стр., колкото е до сега книгата, намерих само една единствена неправилно написана дума. Не обръщам внимание на пропуснатите интервали или пък на сложените допълнително, защото съм машинописка и знам как се получават понякога в бързината.
Знам, че мястото на този коментар не е точно тук, но все пак се почувствах длъжна да изкажа мнение.

Огледалото, благодаря. Всъщност, убедена съм, че грешките са и повече, защото нямам дори проверяваща програма на тоя комп, а дори и минимално количество да са, на мен пак ще ми е срамно - защото съм професионален преводач и редактор. Оправдавам се пред себе си, че обикновено се занимавам с книгата по нощите (най-често след 4 часа сън предната нощ) и вече не съм много в кондиция. За съжаление, оправданието пред самата мен не важи
ПП За да не е напълно офтопик, ще преместя тези мнения или ще допълня своето с продължение на главата...ако ми дойде музата. Забележките ти са уместни и насочващи; за съжаление, и в трета книга податките не са много - не повече, отколкото тук в 9-та глава. Все пак, може би ще се получи нещо.