Wicked Lovely: Пролог

ПОРОЧНА КРАСОТА

МЕЛИСА МАР

Кралят-Слънце коленичи пред нея:
- Това ли избираш – по собствена воля? Да рискуваш студа на зимата?
Тя го наблюдаваше – момчето, в което се бе влюбила през тези последни няколко седмици. Изобщо не си бе представяла, че е нещо различно от човек, но сега кожата му блестеше, като че пламъци блестяха точно под повърхността – толкова странни и красиви, че тя не успяваше да отклони погледа си:
- Това искам.
- Разбираш, че ако не си Онази, ще носиш студа на Кралицата-Зима до мига, когато следващата смъртна посмее да рискува това? А ти ще я предупреждаваш да не ми вярва? – Той замълча и я погледна с болка в очите си.
Тя кимна.
- А ако тя откаже да ме приеме, ще трябва да кажеш същото на следващото момиче, после на следващото – той се приближи – и чак когато някоя от тях приеме, ще бъдеш освободена от студа?
- Разбирам – Тя се усмихна толкова уверено, колкото успя, после пристъпи към храста. Листата на глога бръснаха ръцете й, когато се наведе и се протегна към основата му. Пръстите й се обвиха около жезъла на Кралицата-Зима. Той бе съвсем обикновен и доста износен, като че безброй ръце бяха стискали дървото. Именно за тези ръце – тези, другите момичета, която бяха стояли на нейното място – тя не искаше да мисли въобще.
Стоеше права, изпълнена с надежда и страх.
Той се приближи още зад гърба й. Шумоленето на дърветата стана почти оглушително. Яркият блясък на кожата и косата му се увеличи. Сянката му падна напреде й. Той прошепна:
- Моля... Нека да е тя!
Тя стискаше жезъла на Кралицата-Зима – и се надяваше. За миг дори повярва... но после я прониза лед, изпълни вените й като късчета стъкло.
Тя извика името му:
- Кийнън!
Запрепъва се към него, но той се отдръпна. Вече не блестеше и не я погледна повече.
Остана сама и зачака следващото момиче, на което да каже какво безумно безразсъдство е да го обича и да му вярва. Единствено вълкът бе до нея.